Пясъците на времето: Арабска приказка

Пролог

В зората на времето, когато слънцето шепнеше тайни на пясъците и звездите рисуваха истории по нощното небе, съществуваше легенда. Говореше се за Пясъците на времето, не обикновени зрънца, а искрящи от магия, носещи ехото на миналото, дъха на настоящето и надеждата на бъдещето.

Тези пясъци бяха заключени в древен пясъчен часовник, пазен от могъщо племе джинове, чиято мисия беше да поддържат равновесието между света на хората и този на магията. Всяко зрънце беше нишка от времето, внимателно контролирана, за да не се наруши хармонията.

Но завистта е тъмна сянка, която винаги дебне наблизо. Зъл магьосник на име Залтар, обсебен от власт и жаден за вечен живот, се осмели да посегне към Пясъците на времето. Той копнееше да замрази времето, да спре хода на живота и да управлява вечен мрак.

Джиновете се биха храбро, но Залтар беше коварен и мощен. В хаоса на битката, пясъчният часовник беше разбит, а Пясъците на времето се разпръснаха из целия свят. Някои се скриха в сърцата на пустинята, други се превърнаха в сълзи на забравени кралици, а трети се вплетоха в песните на вятъра.

Преди последният джин да падне, той изрече пророчество: "Когато светът е изправен пред най-голяма опасност, потомък на джин, чиято кръв носи магията на пясъка, ще се изправи. Той ще събере разпръснатите Пясъци на времето и ще победи Залтар, преди мракът да погълне всичко."

Годините минаваха, а легендата за Пясъците на времето стана само приказка, разказвана край лагерните огньове. Но пророчеството остана да тлее, очаквайки своя час, в сърцето на един обикновен пустинен младеж на име Амир…

Глава 1: Пясъчна буря и тайни

Амир не беше герой. Живееше в малко, забравено от света пустинно градче, наречено Касара. Дните му преминаваха в помагане на баща си, стар и изморен търговец на подправки, в неговата малка сергия на пазара. Амир мечтаеше за повече – за приключения, за далечни земи, за нещо, различно от монотонния живот в Касара.

Днес, обаче, не беше обикновен ден. Още от сутринта въздухът беше тежък и напрегнат. Слънцето гореше безмилостно, а в далечината се виждаше надвиснала пясъчна буря, която бавно, но сигурно се приближаваше към града.

"Приготви се, Амир!" извика баща му, опитвайки се да прибере разпилените чували с подправки. "Тази буря е различна. Усещам я…"

Амир, въпреки притеснението си, помогна на баща си. Бурите в Касара бяха често явление, но тази наистина беше зловеща. Въздухът сякаш гъмжеше от електричество, а свиренето на вятъра беше по-скоро рев, отколкото шепот.

Внезапно, пясъчната буря връхлетя Касара с пълна сила. Хората се скриха по домовете си, затваряйки врати и прозорци. Амир и баща му се приютиха в малката си колиба, надявайки се бурята скоро да премине.

Но тази буря беше различна. Докато вятърът виеше и пясъкът барабанеше по стените, Амир забеляза нещо странно. В центъра на бурята, сякаш танцуваща сред вихрите, се виждаше слаба светлина. Любопитството надделя над страха му и той се приближи до прозореца, за да види по-добре.

Тогава се случи. Мощна струя пясък проби стената на колибата и в стаята влетя малък, украсен пясъчен часовник. Той беше направен от тъмно дърво, а пясъкът вътре блестеше със странна, златиста светлина.

Амир, омаян, протегна ръка и взе пясъчния часовник. В мига, в който го докосна, го прониза вълна от енергия. Той видя вихрушка от образи – древни битки, златни дворци, лица на непознати хора. И после всичко свърши.