Из историята на албанския народ

Гърци (самоиме – елини) – хората, съставляващи основното население на Гърция, Кипър. Името на гърците в древността им е дадено от римляните по името на едно от малките племена на елинските колонисти в Южна Италия. Елинската народност започва да се оформя около 12 в. пр. н. е. в резултат на смесването на най-старите жители на Гърция пеласги с новодошлите от Мала Азия (тирсени, карийци и др.), които от своя страна излязоха от степите на Южния Урал (където се формира най-старата индоевропейска общност), и племена от север-запад на Балканския полуостров, който тогава се състоеше главно от четири племена: ахейци, йонийци, еолийци, дорийци и някои други, по-малки.

Гърците бяха проводници на висока цивилизация, оказаха голямо културно влияние върху съседните народи, стимулираха развитието на материалното им производство и допринесоха за разпадането на примитивната комунална система. Класовото общество възниква преди всичко там, където се е развило древното изкуствено напояване, в райони, тясно свързани с древните земеделски цивилизации. Преходът на хората към нова социална формация е свързан с редица причини, преди всичко с развитието на прогресивни форми на икономика и технологии. Тази страна на човешката дейност от епохата на класовото общество се отразява в археологическите материали-разпространението на керамика, железни селскостопански инструменти. Освен това Археологическият материал рисува ярка картина на живота на класовете. Появата на класовото общество е свързана с появата на градове, изграждането на големи архитектурни структури, разпространението на писането, безпрецедентното натрупване на лукс и появата на пари.

Най – важната информация за различните аспекти на историята на формирането на древногръцката националност се съдържа в древната литературна традиция-произведения на древни писатели, оцелели до нашето време в повече или по-малко пълна форма, документални източници: укази, закони, договори, посвещения и др.; материални паметници: останки от сгради, инструменти, оръжия, предмети от бита; данни от древногръцкия език. Археологическите открития дадоха много нови неща в изучаването на историята на Г. Предприел разкопки на хълма Хисарлик в Мала Азия, Шлиман през 1871г. той открива останките на древна Троя и редица селища, съществували преди нея. По време на разкопките на Микена и Тиринс Шлиман намери огромен материал, който дава възможност да се говори за специална микенска култура. През 1900 г.английският археолог Артър Евънс открива останките на двореца на мястото на древния Кносос, което дава възможност да се говори за критската култура, която се оказва по-стара от микенската.

Сред литературните произведения особено ценни са произведенията на гръцките историци. Античната историография се корени в древния епос, представен от такива известни стихотворения като "Илиада" и "Одисея". Тази информация за живота на беотийското селячество от периода на формиране на робското общество се съдържа в стиховете на беотийския поет Хезиод – "трудове и дни", "Теогония".

Научните идеи за Критско-микенския период се основават главно на археологически данни. Разкопките показват, че началото на неолитната епоха на територията на Крит датира от 6-5-то хилядолетие пр.н. е. д. в началото и 1-ва половина на 3-то хилядолетие пр. н. е. д. на Крит се наблюдава преход от камък към мед, а след това към бронз. Към началото на 2-ро хилядолетие пр.н. е. д. принадлежат най-древните структури на така наречените "дворци" в Кносос, които представляват сложен комплекс от церемониални помещения, работилници, килери и др., които впоследствие са били многократно преустройвани. Освен това останките от критските градове (в съвременна Турция) и селища принадлежат към по-късни периоди. През следващите векове материалната култура на Крит – както свидетелстват многобройните находки на високо художествени изделия, стенописи, съдове, инструменти и др., изчистени в "дворците" – продължава да се развива. Разцветът му пада на 2-ро тримесечие на 2-ро хилядолетие пр. н. Е. Д. на Балканския полуостров, започвайки от първите векове на 2-ро хилядолетие пр. н. е. е., под силното влияние на Крит, така наречената микенска култура се формира в Пелопонес (Микена, Тиринт и др.) и Централна Гърция, която достига най-голямото си развитие във време, когато културата на самия Крит вече навлиза в период на упадък. Носителите на тази култура, очевидно, са били предците на гръцките племена. Културата на Крит има известно влияние и по крайбрежието на Мала Азия, където се развива така наречената Троянска култура с център в град Троя. Разпространявайки се в Егейския басейн, критската култура придобива нови характеристики, които отличават нейните паметници от тези, открити в самия Крит. Това дава основание да го наречем вече не култура на един Крит, а Критско-микенска култура. Отделни находки от неща от Критско-микенски тип са открити на територията на Египет, Сирия, Палестина, на остров Кипър, бреговете на Сицилия и Южна Италия, Южна Франция и бреговете на Черно море. При такъв мащаб на териториалното разпространение на Критско-микенската култура обаче са обхванати само ограничени кръгове от населението. Центровете на тази култура съжителстват с много по-примитивни форми на материален живот на по-голямата част от населението на тези територии. Сравнението на паметниците на Крит с паметниците на Египет и страните от Месопотамия предполага, че през 2-ро хилядолетие пр.н. е. д. на Крит е имало класово робско общество. Приблизително от 14-13 век.пр. н. е. д. по-нататъшното развитие на Критско-микенската култура спира. Изригването на Санторини (Тира) около 1380 г. това доведе до факта, че Критско-микенската култура Запада, това събитие подкопава вярата сред местното население в "могъщите богове", до голяма степен унищожава икономиката на древна Гърция, Крит и Египет. В самия край на 2-ро и началото на 1-во хилядолетие пр.н. е. д. в областта на материалната култура се наблюдава известен вид регресия. Това се дължи на големите племенни движения, проявени на Балканите.